RSS

Самоковски Девически манастир „Покров Пр. Богородици“

»» гр.Самоков – 7.8 км., /около 11 мин./, ул. „Цар Борис ІІІ“ N3 , Тел.:0722/6 42 61; 0886562754 , Раб. време: 6.00-20.00 ч.,без почивен ден. Включен е в Списъка на 100-те национални туристически обекта.

Самоковски женски метохДевическият манастир започва своя живот около 1772 година и е единственият запазен автентичен комплекс от сгради и градини в Самоков. Историята е била благосклонна през неговото двеста годишно съществуване. Основаването на манастира се свързва с Баба Фота, като приела монашески сан в Русия и след това подарява имотите си на Рилския манастир, а в собствената си къща обединява малобройна девическа общност, но легендите предават, че е свързано със спасяването на града от Света Богородица, която разпростряла своя плащ-покров над града и така го спасила от разорение. Затова Света Богородица е покровителка на манастира, а неговият патронен празник е 1 октомври – Покров на Пресвета Богородица.

В средата на ХІХ век там вече, по каноните на оформения по подобие на Рилския типик устав, живеят повече от сто монахини и послушнички. Още от създаването си женският метох става средище на духовност и просветителство. През 1837-1839 година, наред с други разширения, е издигната внушителна трикорабна църква. И днес той продължава да бъде действащ манастир, ръководен от игуменката Гавриила. Един от манастирските трактове предлага подслон на гости. Монахините поддържат и кухня за бедни и така продължават традициите на благотворителност. Тяхното гостоприемство привлича много поклонници и посетители.

Самоковски Девически манастир "Покров Пр. Богородици"

Метохът бил обграден с висок зид. Освен църквата е построена и магерница. Постепенно се оформил цял комплекс с жилищни и стопански крила. Църквата е каменна, трикорабна, разделена от два реда колони, свързани с арки. Олтарът е с три абсиди – едно от първите представителни решения в църковното строителство през Възраждането. От запад има аркадна открита нартика, върху която ляга обширна емпория, която към наоса се открива с пластично двойноогъваща се линия на парапета.

По своята архитектура тази църква има много по-близък паралел с творчеството на Тревненската и дряновската школа, отколкото със Самоковската. Този храм е бил повлиян от творчеството или дори може да е дело на тревненския първомайстор Димитър Сергьов. Позлатените резби на иконостаса обаче, балдахина над светия престол и другите църковни мебели, без съмнение са дело на самоковски майстори. Особена виртуозност има в изработката на иконостасните царски двери.