RSS

Рилски манастир -“Св.Иван Рилски“

»» 89 км., /около 1 час и 36 мин./ Рилският манастир е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Обявен е за паметник на културата.

Общ изглед /Obsht izgled/Рилският манастир „Св. Иван Рилски“ се намира в Рила планина и е разположен на десния бряг на река Рила (наричана още Рилска река), там където в нея се влива десният й приток река Друшлявица. Рилският манастир има статут на манастирско селище и е признат за отделно населено място. Манастирът е ставропигиален – подчинен е директно на Светия Синод на Българската православна църква.

Рилският манастир е основан през Х в. (около 930 г.) от Св. Иван Рилски (ок. 876-880 – 946 г.) на около 4 км източно от днешното му място, в местността Белите килии. Възобновен е от феодала Хрельо през ХІV в. (1335 г.). През 1378 г. цар Иван Шишман с Рилската грамота (хрисовул) щедро дарил манастира с имоти и правдини. В началото на ХV в. Рилският манастир е подложен на непрекъснато ограбване и разорение. Възобновен е от братята Йоасаф, Давид и Теофан, родом от село Граница, Кюстендилско през 1460 г., които организирали през 1469 г. пренасянето на мощите на Св. Иван Рилски от Търново в манастира. През втората половина на ХV в. и началото на ХVІ в. Рилският манастир получил правото да владее недвижими имоти, но бил нападан от разбойнически банди. Нападенията продължили и през ХVІІ и ХVІІІ в. В края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. настъпил подем в развитието на манастира, като той се превърнал в най-важния културен и просветен център в българските земи и за посещението му възникнало масово поклонническо движение. Понастоящем Рилският манастир е постоянно действащ – с монаси.

Рилския манастир вътрешен двор

Рилският манастир се състои от основно манастирско ядро, състоящо се сключена неправилна четириъгълна Дупнишката и самоковската портижилищно-стопанска постройка, затваряща просторен двор, в който се намират главната черква и жилищно-отбранителната кула, известна под името Хрельова кула. Рилският манастир е най-големият манастир в България – общата площ на централния му архитектурен комплекс надхвърля 8 800 кв. м, от които вътрешният двор, имащ формата на неправилен четириъгълник (без постройките) заема площ около 3 220 кв. м. В просторния двор, в който като самостоятелни постройки са разположени Главната фасада на източното крило (1816) със Самоковската портаманастирска черква и Хрельовата кула, се влиза през две порти – Самоковска порта и Дупнишка порта. На арката на Самоковската порта на манастира е изобразен е Св. Иван Рилски и два ангела, спускащи се от небето. Над него е показано Божественото око, което вижда всичко. Същото е представено в иконостаса на главната църква.

Хрельовата кула (1335) и звънарницата, прилепена до нея.През 1335 г. протосеваст Хрельо построил триетажна жилищно-отбранителна кула, Хрельовата кула наречена по-късно на негово име (Хрельова кула), а по-късно и каменна черква (1343 г.). На най-горния етаж на Хрельовата кула се намира параклисът „Преображение Господне“ със запазени фрагменти от стенописи, а през 1844 г. към западната й фасада е пристроена камбанария.

църква в манастира „Рождество Богородично”и част от кубетата

Архитект на главната манастирска черква “Рождество Богородично” е майстор Петър Иванович, който работи по нея межу 1834 и 1837 г. Храма е 5-куполен, с три олтарни ниши и два странични параклиса. Едно от най-ценните неща вътре е иконостаса със своята невероятна дърворезба. Стенописите са завършени през 1846 г. и са дело на най-големите възрожденски български майстори – Захари Зограф, Димитър Зограф, Коста Вельов, Станислав Доспевски и други от Самоков, както и най-авторитетните зографи от Банско – Димитър Молеров и Симеон Молеров, но само известния Захари Зограф се е подписал под своите рисунки. В църквата има и голям брой стойностни икони, създадени между 14-ти и 19-ти век.

Сред евангелските сцени изпъкват ликовете на славянските светци – български, руски и сръбски. Тук имаме и голяма галерия на възрожденски портрети на многобройните ктитори на манастира.

Част от притвора на черквата църква в манастира „Рождество Богородично”

Най-пищен и тържествен от 13-те дърворезбени иконостаса в Рилския манастир е този в манастирската църква „Рождество Богородично“. Той е сред шедьоврите на Самоковската резбарска школа, изработен в периода 1837 – 1843г. от самоковски резбари, ръководени от майстор Атанас Теладур. Иконостасът е направен от орехово дърво, единствен позлатен и разделен на три части според корабите на храма. Поръчан е заеднос останалите резбовани елементи от интериора през 1839 г., завършен пет години по-късно.

Централна част на главния иконостас и вьтрешно пространство на главната църква

На мястото на старата Хрельова черква (построена през 1343 г.), първомайстор Павел Йованович от с. Кримин, Костурско, построява през 1834-1837 г. днешната Главна манастирска черква „Рождество Богородично“ с два параклиса: „Успение на Св. Иван Рилски“ и „Св. Николай“. В Главната манастирска черква се съхраняват две изключителни светини – ковчегът с мощите на Св. Иван Рилски и чудотворната икона на Св. Богородица Осеновица.Вътрешния двор на манастира

Майстор Алекси Рилец изгражда северното (1816-1817 г.), старото източно (1817 г.) и западното (1819 г.) манастирско крило. През 1833 г. при стихиен пожар изгаря голяма част от дървените части на новопостроените жилищни крила, но още през 1834 г. те са възстановени в сегашния им вид, вероятно под ръководството на майстор Алекси Рилец. През 1846-1848 г. майстор Миленко от с. Блатешница изгражда южното крило. В жилищните крила са разположени повече от 300 монашески килии и 4 параклиса – в старото източно крило са „Св. Апостол и Евангелист Йоан Богослов“ и „Св. св. Сава и Симеон Сръбски“, а в западното – „Рождество на Св. Йоан Кръстител“ и „Св. Архангели Михаил и Гавриил“.

В северното и старото източно крило са обзаведени стаи, наречени на селището дало средства по създаването им – Копривщенска стая, Самоковска стая, Чирпанска стая и др. През 1891 г. в Чирпанската стая гост е народният поет Иван Вазов. Изключителен интерес представлява и магерницата, дело на майстор Алекси Рилец.

дърворезбиВ стенописната украса и в дърворезбата на манастира са взели участие най-видните по онова време български зографи и дърворезбари. До наши дни са достигнали безценни музейна и книжовна сбирка – сред най-ценните експонати са Хрисовулът на цар Иван Шишман (1378 г.), Крупнишкото евангелие от 1577 с обков от софийския златар Матей, Сучавското евангелие от 1529г., Рафаиловият дърворезбован кръст, изработван продължение на 12 години (1790-1802 г.) и др.

Рафаилов кръстЛегендата разказва, че кръстът е изработван 12 години от монах на име Рафаил и е завършен през 1802 г. Направен е от цяло парче чемширово дърво (81×43 см), върху което са издълбани с игла 104 религиозни сцени от Стария и Новия завет и над 600 миниатюрни фигурки. В края на работата си монахът ослепява, но с Божията помощ успява да завърши великолепното творение. Богатата дърворезба е признат за уникат на изкуството на дърворезбата в световен мащаб.

Хрисовула на цар Иван Шишман

В музея е отредено специално място и на хрисовула, дарствената грамота на цар Иван Шишман от 1378 г с която той преотстъпва имоти, села, гори и привилегии на духовната обител. Оригиналът се съхранява в библиотеката на манастира при специални условия. Сред реставрираните и консервирани уникати са и оригинали на турски султански фермани, които потвърждават привилегиите, дадени на манастира от цар Иван Шишман.

Свети Йоан Рилски Чудотворец

Най-великият светец на българската земя, преподобни Иван Рилски се родил около 876 г. в Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край р. Струма (край град Дупница). Бил съвременник на княз Борис (852-889) и на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. До 25-годишната си възраст бил пастир. По това време из цяла България започнали да се строят църкви и манастири и желанието на юношата било да се посвети напълно в служение на Бога и в някоя света обител да се отдаде на монашески живот. Отначало Иван постъпил в близкия манастир „Св. Димитрий“ под връх Руен. Тук той не само развил своите заложби към духовно съзерцание, но и получил образование и придобил знания от свещените, богослужебни и религиозни книги. Приел монашеството, но не останал задълго в обителта, а се отдал на живот в пълна самота, молитви, пост и лишения. В музеят на Рилски манастир се съхранява Игуменски препис на завета на рилския светец и чудотворец от 941 година.

Свети Иван Рилски – икони от рилския манастир

 

Към Рилския манастир влизат:

Постницата „Успение на Св. Иван Рилски Чудотворец“ с пещерата, в която е живял Св. Иван Рилски

Постницата „Св. Евангелист Лука“:

Черква „Св. Евангелист Лука“ (1798-1799 г.)

Черква „Покров Богородичен“ (1805 г.)

Училището на Неофит Рилски (1843 г.)

Жилищна сграда от ХІХ в.

Гробищната черква-костница „Въведение Богородично“

Севастияновата постница

Рилският метох „Пчелино”

Рилският метох „Орлица“

Рилският манастир е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Обявен е за паметник на културата.